Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите.
Вариациите, които Антон Дончев изтъкава върху мита за Орфей, задълбочават духовните измерения на неговия роман с едно майсторство – толкова изтънчено – като това на Джойс или на Томас Ман.
САЩ, „Ню Йорк таймс“
„Веруюто и школите“ на Уитмън тук са преведени като любов към земята и човека независимо от вярата.
САЩ, „Бестселърз ривю“
Това е една пълна с живот, кошмарно жестока и красива сага. Този роман с мистичните изразни средства на сагата срива преградите на време и място.
Швеция, „Афтонбладет“
Български роман, достоен за Нобелова награда. Би трябвало Антон Дончев да получи Нобелова награда за литература.
Швеция, „Фалу Курирен“