Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите.
Този роман се превръща в „Песента на Ролан“ за българското мъченичество.
Франция, „Фигаро“
„Веруюто и школите“ на Уитмън тук са преведени като любов към земята и човека независимо от вярата.
САЩ, „Бестселърз ривю“
Вариациите, които Антон Дончев изтъкава върху мита за Орфей, задълбочават духовните измерения на неговия роман с едно майсторство – толкова изтънчено – като това на Джойс или на Томас Ман.
САЩ, „Ню Йорк таймс“
Близко сме до големите епични романи на Яшар Кемал, до висотата на големите книги на Жан Жионо. Дивото величие на природата, умножено със страданията на хората, принадлежащи към една и съща земя.
Франция, „Медитеране“