Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите.
Близко сме до големите епични романи на Яшар Кемал, до висотата на големите книги на Жан Жионо. Дивото величие на природата, умножено със страданията на хората, принадлежащи към една и съща земя.
Франция, „Медитеране“
Българска хроника а ла Мика Валтари.
Швеция, „Хуфондстадсбладет“
Този роман се превръща в „Песента на Ролан“ за българското мъченичество.
Франция, „Фигаро“
Авторът, който познава Пирандело, както и древногръцките писатели, разказва в тона на молебствието и трагическите хорове... Напомня испанския театър от епохата на Златния век.
Франция, „Льо магазин литерер“