Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите.
Това е една пълна с живот, кошмарно жестока и красива сага. Този роман с мистичните изразни средства на сагата срива преградите на време и място.
Швеция, „Афтонбладет“
Български роман, достоен за Нобелова награда. Би трябвало Антон Дончев да получи Нобелова награда за литература.
Швеция, „Фалу Курирен“
Баладичната постройка на целия разказ осигурява на романа едновременно земна жизнена монументалност и нежна поетичност, присъщи на народната поезия.
Чехия, „Нови книге“
Богатият на действие разказ достига ранга на героичен епос – едно удивително постижение за нашата съвременност.
Германия, „Зигенер цайтунг“