Страница след страница на действие със странен величествен ритъм – едно богатство, което може да се сравни с това на Толкин или с музиката на Сибелиус.

САЩ, „Ню Йорк таймс“

Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите.

САЩ, „Ню Йорк таймс“

Дончев владее две класически добродетели... Той знае своя Лесинг.

Германия, „Франкфуртер нойе пресе“

Този роман се превръща в „Песента на Ролан“ за българското мъченичество.

Франция, „Фигаро“

» прочети още