Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите.
„Веруюто и школите“ на Уитмън тук са преведени като любов към земята и човека независимо от вярата.
САЩ, „Бестселърз ривю“
Този роман се превръща в „Песента на Ролан“ за българското мъченичество.
Франция, „Фигаро“
Дончев владее две класически добродетели... Той знае своя Лесинг.
Германия, „Франкфуртер нойе пресе“
Страница след страница на действие със странен величествен ритъм – едно богатство, което може да се сравни с това на Толкин или с музиката на Сибелиус.
САЩ, „Ню Йорк таймс“