Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите.
Вариациите, които Антон Дончев изтъкава върху мита за Орфей, задълбочават духовните измерения на неговия роман с едно майсторство – толкова изтънчено – като това на Джойс или на Томас Ман.
САЩ, „Ню Йорк таймс“
Българска хроника а ла Мика Валтари.
Швеция, „Хуфондстадсбладет“
„Веруюто и школите“ на Уитмън тук са преведени като любов към земята и човека независимо от вярата.
САЩ, „Бестселърз ривю“
Този роман се превръща в „Песента на Ролан“ за българското мъченичество.
Франция, „Фигаро“