Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите.
Този роман се превръща в „Песента на Ролан“ за българското мъченичество.
Франция, „Фигаро“
Какъв могъщ писателски дар обладава Дончев! Като че ли усещаш диханието на Шекспир.
Армения, „Советакан грох“
Близко сме до големите епични романи на Яшар Кемал, до висотата на големите книги на Жан Жионо. Дивото величие на природата, умножено със страданията на хората, принадлежащи към една и съща земя.
Франция, „Медитеране“
Авторът, който познава Пирандело, както и древногръцките писатели, разказва в тона на молебствието и трагическите хорове... Напомня испанския театър от епохата на Златния век.
Франция, „Льо магазин литерер“