Биография
Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Родителите му са пощенски служители, семейството се мести от град в град и той не може да си спомни и да нарече свой роден дом нито едно жилище. Но опознава все нови селища – край морето, в равнините и в планината, и среща нови хора. Като юноша преживява бомбардировките на София и бягството на столичани. Когато бащата се пенсионира, семейството се установява във Велико Търново, столица на Второто българско царство, в столетна къща, паметник на културата. В нея баба Сребра, майка на майката на писателя, която не умее да чете и пише, от сутрин до вечер пее народни песни. (Баба Сребра е описана със собственото си име в романа „Време разделно“.)
От дете Антон Дончев страда от силно късогледство, но до 12-годишна възраст не носи очила. Той живее в свой собствен, особен свят, потънал в мъгла, и търпи всекидневни неудобства и предизвикателства – от невъзможността в училище да прочете написаното върху черната дъска до обидата на приятелите, че не ги поздравява, а всъщност той не ги вижда и разпознава. Когато четенето му отваря вратите към нови пространства, в които зрението му се връща, той започва да чете с упоение – забравя да се храни за ужас на родителите си, притиска лице в стъклото на прозореца, за да гони последната светлина на залеза, и го счупва.
Той започва да пише стихове още щом научава буквите, но публикува първата си книга едва на 25 години, и то в съавторство. Написва научнофантастична повест на 12 години и съвременен роман – за своя живот и за съучениците си, на 15 години.
Антон Дончев завършва гимназия във Велико Търново и право в Юридическия факултет на Софийския университет. Докато учи, работи по строежа на шосета и железопътни линии. Връща се при родителите си и работи само няколко месеца в Окръжния съд, но се отказва, обезкуражен от правосъдието.
Първата самостоятелна книга на писателя бива отхвърлена от издателите като „художествено несъстоятелна“ и „поради липса на литературни качества“. Почти три години авторът, който живее в провинцията, трябва да пътува до издателството в София, затъва в дългове, разболява се и моли да прочетат книгата му. Когато романът „Сказание за времето на Самуила“ излиза, той получава наградата за най-добър роман на годината на Съюза на българските писатели. Досега от книгата – в 12 издания, в един и два тома, вече са продадени повече от 500 000 екземпляра.
Оженва се за Евелина Троянска, международен майстор по шах, първенец на България. Ражда им се син Никола и двама внуци – Антон и Калин. Евелина умира през 2000 година.
През 1963 г. Антон Дончев написва романа „Време разделно“. За почти петдесет години книгата има неустановен брой издания на български език – повече от 30 издания, в тираж от около 1 050 000 екземпляра, и е преведена на повече от 30 езика. Обемът на отзивите за романа на български език и на чужди езици значително надминава страниците на книгата.
След публикуването на „Време разделно“ в продължение на повече от двадесет години авторът работи с киното и телевизията, като се опитва да запознае зрителите по света с участието и дела на българите в решаването на световните проблеми. Той си сътрудничи с Карло Понти, Дино де Лаурентис, „Парамаунт“, Ай Си Ем, „Колумбия“ и „Сони пикчърз“, със световноизвестни продуценти, сценаристи и режисьори – италианци, американци, французи, немци и руснаци – при реализирането в големи международни филмови продукции на български теми. Българската кинематография и Българската телевизия подписват договори за филми по сценарии на Антон Дончев с италианската телевизия RAI, с френската FR3, с немската CDF и с десетки продуценти. Авторът пише сценарии със сценаристи и режисьори, които работят в студиата на Берлускони. Нито една от темите не се реализира, нито един сценарий – от десетки сценарии, написани самостоятелно или в съавторство за световни кинопродукции, не се филмира.
Тогавашните управници на България външно проявяват желание да си сътрудничат със Запада, но всъщност вземат решение да не допускат чужденци до българското кино и телевизия. Това не иска нито Българската кинематография, нито Държавна сигурност.
През 1968 г. Генералният секретар на Обединените нации У Тан кани Антон Дончев на вечеря в Ню Йорк. Авторът не получава поканата. Същата година Ървинг Стоун предлага и номинира романа „Време разделно“ за наградата „Най-добър исторически роман, издаден в САЩ“. Със специално решение на журито романът е допуснат до конкурса, защото наградата се дава само на американски автори. Съюзът на българските писатели скрива поканата и авторът е принуден да откаже пътуването в Ню Йорк, „защото е зает в Европа“. Това довежда до разрив с американския му издател. Незнайно кой проваля отиването на автора в Лондон, за да присъства на премиерата на „Време разделно“. Българска делегация пристига в Рим, за да подпише договор за производството на филм по сценарий на Антон Дончев, но получава телеграма от правителството да се върне в София. „Подателят на телеграмата не е открит“. Ричард Бъртън иска да играе във филм по сценарий на Антон Дончев. Отказват му.
(Да не забравяме, че по онова време правата върху произведенията на българските писатели се управляваха от държавата и авторите не можеха да разполагат с тях.)
От 1968 г. Антон Дончев пише както многобройни варианти на сценария „Началото“ за основаването на Първото българско царство, така също и романа „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“. Сценарият, за който има подписан договор за филм с „Парамаунт“, се реализира като театрален сериал в Българска телевизия, а романът излиза до 1953 година в четири тома и се продава в тираж около 890 000 екземпляра.
През 1958 г. Антон Дончев издава романа си „Странният рицар на свещената книга“. Романът всъщност е преработка на сценария „Еретиците“, който съществува в различни варианти на пет езика, писани с участието на чужденци. Съществува и нелегално копие плагиат на сценария в Холивуд със заглавието „Свещеният терор“, подписано от световноизвестен американски писател и сценарист. Има още един вариант плагиат с участието на известен американски режисьор. Романът се различава от сценария – на екрана се срещат и борят двама мъже, докато в романа единият се бори с призрак, който сам е създал. Романът в България има тираж няколко десетки хиляди екземпляра и преводи на десет езика. Той печели литературната награда „Балканика“ за най-добър роман на народите на Балканите.
През 2008 г. Антон Дончев издава романа „Трите живота на Кракра“ в два тома – за невероятната петдесетгодишна битка на българите с ромеите в края на Х век. Романът е изчерпан с тираж 104 000 броя с мека подвързия и 10 000 книги с твърди корици.
Антон Дончев е автор на сценариите на няколко игрални филма и на сценариите на телевизионни сериали, три от които международни. Той е работил като редактор и сценарист в киното и телевизията – в България и чужбина. Написал е книги за деца, стотици разкази, репортажи и статии, преведени на десетки езици. Давал е многобройни интервюта за печата у нас и в чужбина, както и за български и чужди телевизии. За творчеството му са публикувани няколко книги и са заснети два документални филма.
Издателство „Захари Стоянов“ издава събрани съчинения на Антон Дончев, от които вече са публикувани 12 тома.
Авторът се е срещал със своите читатели в България повече от хиляда пъти, а в чужбина е имал стотина срещи.
Антон Дончев е учредил две стипендии „Време разделно“ за студенти от Родопите по история и българска литература. Със стипендиите се разпорежда Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“.