Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите.
Този роман се превръща в „Песента на Ролан“ за българското мъченичество.
Франция, „Фигаро“
Антон Дончев се присъединява към изключителните писатели от Централна Европа, които добре познаваме – албанеца Исмаил Кадаре и хърватина Иво Андрич, лауреат на Нобелова награда.
Франция, „Ла Кроа“
Какъв могъщ писателски дар обладава Дончев! Като че ли усещаш диханието на Шекспир.
Армения, „Советакан грох“
Страница след страница на действие със странен величествен ритъм – едно богатство, което може да се сравни с това на Толкин или с музиката на Сибелиус.
САЩ, „Ню Йорк таймс“