Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите.
Този роман се превръща в „Песента на Ролан“ за българското мъченичество.
Франция, „Фигаро“
Дончев владее две класически добродетели... Той знае своя Лесинг.
Германия, „Франкфуртер нойе пресе“
Това произведение бележи една нова концепция за романа в България – магическия реализъм.
Куба, Хосе Матос
Български роман, достоен за Нобелова награда. Би трябвало Антон Дончев да получи Нобелова награда за литература.
Швеция, „Фалу Курирен“